Уважаеми родители,       

Увeдомяваме Ви, че 81. СУ „Виктор Юго“, гр. София разполага с двама логопеди. Единият е г-жа Уляна Евтимова от Държавен логопедичен център и един на щат към училището – г-жа Теодора Янева.

За повечето хора логопеда е педагог, който се занимава с терапия на нарушеното звукопроизношение /р, л, с, ш/. Всъщност, логопедията е наука, която изучава нарушенията на речта и езика, гласовите нарушения, нарушенията в гълтането –  дисфагия и разработва терапевтични методи за преодоляването им.

Комуникативните нарушения засягат говора – артикулация, интонация, темп, мелодика и езика /фонетика, морфология, синтаксис, семантика/. Проявяват се както импресивно, така и експресивно, включително и при четене и писане.  

Нарушенията, обект на логопедична терапия са:

1.       Артикулационни нарушения.

2.      Гласови нарушения.

3.      Комуникативни нарушения при вродени лицеви аномалии.

4.      Езикови нарушения– на форматa, съдържаниетои употребата.

5.      Комуникативни нарушения при деца със слухови затруднения.

6.      Комуникативни нарушения при деца със зрителни затруднения.

7.      Комуникативни нарушения при деца с интелектуални затруднения.

8.      Специфични обучителни трудности

– дислексия

– дисграфия

– дискалкулия

– специфично нарушение на способността за учене

9.      Комуникативни нарушения при нарушение на плавноста на речта:

– заекване

– запъване

– тахилалия

– брадилалия

10.  Нарушения от аутистичния спектър.

В  началото на всяка учебна година се прави обследване на учениците – езиков-говорно и писмено. За учениците от 1 клас то е езиково-говорно, а за тези от 2 до 4 клас е писмено. 

Не се притеснявайте да се обръщате за консултации към нашите логопеди.

Работно време на г-жа Евтимова:

Понеделник: 14.00 – 17.40 ч.

Вторник: 9.00 – 13.00 ч.

Сряда: 14.00 – 17.40 ч.

Четвъртък: 14.00 – 17.40 ч.

Петък: 9.00 – 13.00 ч.

Работно време на г-жа Янева:

Понеделник: 11.00 – 15.00 ч.

Вторник: 11.00 – 16.00 ч.

Сряда: 11.00 – 15.00 ч.

Четвъртък: 11.00 – 15.00 ч.

Петък: 10.50 – 14.30 ч.

РАБОТНО ВРЕМЕ НА УЧИЛИЩНИТЕ ПСИХОЛОЗИ

ПРИЕМНО ВРЕМЕ НА УЧИЛИЩНИТЕ ПСИХОЛОЗИ ЗА ПЕРИОДА ОТ 15.09.2017 – 31.01.2018

Уважаеми родители,

На 22.02.2017 в 81. СУ „Виктор Юго“ отбелязахме Деня на розовата фланелка. Ученици от ученическия съвет изготвиха презентация, която можеше да се види във фоайето на училището (както и на страницата на училището). Други представители на ученическото  самоуправление осигуриха прекрасни плакати, които разказват за инициативата и показват тяхната съпричастност към децата, които стават жертва на тормоз по признак… на различност. Много ученици се явиха на училище с розови тениски, ризи, пуловери и се снимаха гордо, за да покажат смело, че са против насилието в различните му измерения. Не малка част от педагогическите специалисти в училище (включително и мъжете) дойдоха на работа … с розово – не само за да бъдат пример на учениците, но и защото вярват в кауза, която говори за толерантност, приемане и разбиране на различието.

На трите етажа на училището бяха закачени розови тениски от картон, на които учениците да пишат своите послания срещу тормоза. Родители се включиха в инициативата като изработиха малки тениски, които учениците да носят. В ученическата лавка беше закачена тениска –  плакат от картон, направена от активен родител. Всеки клас имаше собствен начин да покаже несъгласието си с тормоза и отбеляза деня на розовата тениска.

Денят на розовата фланелка се отбелязва от 2007 година. Всичко започва в Канада, когато ученик отива на училище в розово поло и върху него се изсипва порой от подигравки и обиди. На другия ден активни момчета от неговото училище решават, че ще купят петдесет розови тениски, с които съпричастни ученици да отидат на училище. Подкрепящите инициативата се оказват много.

Смисълът да отбележим този ден се състои в това, че ако учениците осъзнаят сериозността на проблема биха били много по-активни в случай на тормоз, който се осъществява пред тях. Най- ефективната превенция на тормоза в училище е насочена към наблюдателите. Много често, ако те са активно противопоставящи се на насилието, тормозът може да бъде бързо преустановен. Нека говорим за това. Нека говорим за това с децата си, помежду си, с всички. Нека показваме, че сме против тормоза. Не само за един ден. Аз бях в розово. А ти?

Борислава Зашева

Информация: Преглед (PDF)

Ден на розовата тениска – инициатива за справяне с тормоза в училище

Уважаеми родители,

На 22.02.2017, сряда, ще се проведе Ден против насилието в училище – Ден на розовата тениска.

Всяка година в последната сряда на февруари отбелязваме международния Ден за борба с училищния тормоз. Тази инициатива започва през 2007 г., когато две момчета в Канада застават зад гърба на свой приятел и съученик, който бил тормозен, защото дошъл на училище с розово поло. Дейвид Шепърд и Травис Прайс купуват розови тениски и на следващия ден раздават на всички в училище, които дръзват да се включат. А те се оказали много.

За нас е важно бащите да се включат в различни дейности, за да бъде по – силно посланието, че въпреки физическата сила, не е нужно да упражняваме насилие и е недопустимо да сме нетолерантни към различните от нас!

Аз ще бъда в розово – А ВИЕ?

Презентация: Преглед (PowerPoint)

Информация: Преглед (PDF)

Училищен психолог: Б. Зашева

Дислексия – какво е това?    Преглед (DOС)

Ролята на бащата във възпитанието на децата – необходимостта от двама родители

В днешно време все по-често се говори за бащата като активен участник във възпитанието на детето. Множество асоциации проучват присъствието му в училище и в детската градина и предприемат мерки и кампании относно мотивиране на бащите да са по-активни във възпитанието на децата и учениците.

В пряката си работа като училищен психолог все по-често срещам присъствието на бащите при възникнал проблем в поведението на учениците – не само като наказваща фигура, но и като такава, търсеща подкрепа и съвет в процеса на решаване на възникналите проблеми. Случва се обаче и майки (в пълни семейства) да споделят, че им се налага да се справят сами с обучението, възпитанието и грижата за децата си. Това породи у мен желанието да насоча този материал към общата отговорност на родителите към децата. Разбира се тук става въпрос за семейства с двама родители, където детето има щастието да се радва и на майка, и на татко. В останалите случаи също е напълно възможно тази роля да бъде поета от близък на другия родител човек (стига той да го допусне).

Ролята на „бащата” в семейството е важна. С присъствието си и участието си в семейния живот той предоставя на децата различни поведенчески модели от тези на майката. С грижата за съпругата си и добрите взаимоотношения между родителите, детето усеща сигурност и се учи на обич и грижа. Ако майката е тази, която осигурява нежност, грижа и ласка, то бащата (или изпълняващият тази функция човек) поставя границите, той е стабилният авторитет, който подпомага изграждането на различни ценности. Всяко дете се нуждае от разбиране и приемане и от двамата си родители. Различни проучвания разкриват взаимовръзка между успеха и постиженията на учениците и типа взаимоотношения с бащата. Наблюдава се и връзка между поведението и социалните умения на децата и участието на бащата във възпитанието им. Колкото по-ангажиран е той, като авторитет, който играе, учи и възпитава децата си, толкова по-адаптивни се оказват те в училище и в живота.

Важно е да се отбележи, че родителите трябва да работят като екип – те са възрастните в семейството, които носят обща отговорност за детето. Противоречията за възпитанието трябва да бъдат решавани в отсъствието му. Недопустимо е единият родител да проявява ирония и силно превъзходство над другия пред детето – това често води до сближаването му с един от родителите и отблъскване на другия. Автоматичен резултат е чувство на несигурност и проблеми в училище. Важно е да се знае и че формалните и хладни взаимоотношения между родителите, „за доброто и в името” на детето винаги се усещат от него и също могат да рефлектират на поведението и успехът в училище или в детската градина. Всеки един от двойката е нужно да допусне и приеме ролята на другия. При трудности в този процес днес двойката има къде да потърси помощ и подкрепа.

Не трябва да се забравя, че някои деца растат в непълни семейства – препоръчително е самотният родител да потърси подкрепа сред приятели и роднини. Няма нищо по-страшно за едно дете от това да се превърне в единствена утеха и смисъл на живота на родителя – това е прекалено голяма отговорност.

Този материал е насочен към необходимостта на всяко дете да получава грижа и възпитание от бащината фигура в живота си. Като ми се струва важно да отбележа, че не само наличието му, но и здравата връзка между двамата родители и оптимално функциониращата семейна система е от съществено значение за детето – за да порасне то с нужните ценности, социални умения и модели на поведение.

От началото на учебната 2014/2015 година в 81 СОУ „Виктор Юго” има назначен училищен психолог – Борислава Илиева. Осигурен е кабинет, в който се осъществява консултативната дейност с ученици, родители и учители. Основните функции, които изпълнява са:

1. Диагностика и проучване – цели откриване на деца, които имат специфични трудности в процеса на обучение с цел установяване на най – подходящите стратегии за преподаване и учене. Тази дейност се осъществява единствено след заявка от страна на родител. Училищният психолог осъществява проучвания и наблюдения чрез социометрични карти и анкети на различни теми, целящи оптимизирането на психоклимата в училището – превенция на агресията и тормоза, употребата на алкохол и наркотици сред подрастващите и др.
2. Консултиране – оказване на помощ и подкрепа на ученици, педагози и родители по проблеми свързани с училищния живот – образователни, личностни, поведенчески, свързани с развитието на ученици от всички възрасти, както и с взаимоотношенията между тях. Училищният психолог провежда и индивидуални консултации с ученици след декларирано съгласие на родителите, след координиране с училищното ръководство. В училището има вече и установена практика за групова работа с ученици – в час на класа за сплотяване на учениците, както и няколко функциониращи тренинг – групи за подобряване и развитие на социалните умения. Училищния психолог също така подпомага учители и родители относно разбирането на особеностите на всяка възраст, информира относно вариантите за работа с ученици с обучителни трудности, насочва при необходимост към различни специалисти извън институцията на училището. Към тази функция се подразбира на правото на психолога да се намесва при междуличностни конфликти в училището с посредническа цел и превенция на агресивните действия между учениците.
3. Превенция – работата с групи и цели класове, обсъждания в екипи, разработване на идеи и предложения, съвместно с педагогическия персонал, с цел превантивно противодействие на употреба на психоактивни вещества (ПАВ), агресивни прояви, тормоз в училището и други. Целта на създаването на тази рубрика е популяризирането на дейността на психолога в училище. С цел подобряване комуникацията между него, родители и учители, на страницата на училището, ще се поместват полезни кратки материали, касаещи ученици, родители и учители. На формата за контакти може да предлагате теми за материали и интересни въпроси

В последния материал обърнах внимание на подготовката за първи клас. От голямо значение е как малкият първолак ще се справи с адаптацията и емоциите си около голямото приключение- училище. В настоящия текст ще подчертая особеностите и събитията, които съпътстват учениците при прехода от 4-ти към 5-ти клас. Доста и не леки са задачите, с които петокласникът предстои да се справя – във възрастов, в учебен и в социален план. Но с много обич от страна на родителите, познаване на възрастовите особености от страна на учителите и ясни правила у дома и в училище, порасналият вече ученик може успешно да премине през адаптационния период в пети клас.

На около единадесет годишна възраст децата навлизат в пубертета. Темата за юношеството плаши и обърква част от родителите и учителите до степен, че да отричат този период. Той, обаче, съществува и е важно да се познават някои от неговите особености, за да бъде подкрепен ученикът в пети клас успешно. В тази възраст настъпват промени в тялото, започват да се развиват вторичните полови белези. В емоционално- поведенческата сфера също настъпват доста промени. До скоро кроткото и изпълнително дете вече отказва да учи, не желае да говори и да помага в домакинската дейност. В час не пише плана на урока, а е потънало в приятен разговор със съученик или в свои мисли. Или просто сменя настроението си през няколко минути без да има видима причина за това. Причина обаче има. Пубертетът е възрастта, в която децата започват да търсят своята идентичност, да се оглеждат в очите на връстниците си малко повече, отколкото в тези на родителите си. Промените в тялото объркват вече порастващите деца. Наличието на истински приятели и референтна група, първите влюбвания стават важни и те са такива, защото чрез справянето с тези трудности ученикът овладява уменията, които са му нужни, за да стане пълноценен възрастен човек. Затова не е учудващо, че разговорът с приятел е по – важен от високия успех или урока, който се обяснява в момента.

Всички тези вътрешни и външни промени настъпват около началото на 5-ти клас. На техния фон от ученика се очаква автоматично да с справи с промените в училищната среда. В пети клас детето за първи път се сблъсква с липсата на началния учител, който да подпомага и решава всички възникнали проблеми, която да знае особеностите на всичките си ученици и да знае как да подходи към всеки. В пети клас децата навлизат в света на множеството учители, с техните изисквания, особености и физическа невъзможност да опознаят всички деца за няколко дни. По някои от предметите се налага учениците да сменят кабинети и я няма вече любимата учителка от първи до четвърти клас, която да ги води и подсеща всеки път. Поради всичко това в началото на пети клас учениците често имат усещането за безконтролност и анонимност, която може да доведе както до страх, така и до системно нарушаване на правилата, за да се проверят границите на системата. Важно е да се говори с децата. Да се обсъди към кого могат да се обръщат при нужда. Да се обясни, че вече са достатъчно големи, за да може да се разчита на тях, но и че като резултат от порастването те ще носят отговорност и ще поемат последствията от своето поведение.

Тук е мястото да отбележа, че и учебното съдържание се променя. То става по – сложно, изпълнено с повече абстрактни понятия и изискващо повече умения за разсъждения, отколкото е било преди това. Домашните работи и уроците за учене са по- обемни и всичко това във времето, в което за детето в пубертета външният вид, създаването на приятелства и популярността се оказват изключително важни от гледна точка на тяхното социално и емоционално развитие. Успехът често пада и това може да доведе до порочен кръг от мъмрене и ниска мотивация. По- ниските оценки може да се дължат на различни фактори. Със сигурност една от причините е необходимостта от време за адаптация, което при всички ученици е различно. Друга причина може да бъде пропуска на знания от предишните години. В нашата образователна система знания се трупат на спираловидна основа с постепенно увеличаване на материала по всеки предмет всяка учебна година. Затова всеки пропуск може да доведе до сериозни трудности по- нататък. Опознаването на учениците и техните силни и слаби страни от учителите също е фактор, влияещ на успеха в училище. Това отнема време и изисква усилия, както от страна на учителите, така и от страна на учениците. Важно е да се отбележи, че пониженият успех НЕ означава, че детето е глупаво, а е нормална част от адаптационния процес. Ако това обаче продължи твърде дълго е добре да се проверят причините – пропуски в материала от предишни години, нежелание на ученика да учи, конфликтни взаимоотношения със съученици, първо влюбване или някаква лична вътрешна причина на порасналия ученик. Добре е да се говори с децата, да бъдат изслушвани и подкрепяни в този не лек период от техния живот, за да могат да се адаптират бързо и успешно, и да вземат ценните уроци в социален план, които навлизането в пети клас им носи. На децата може да се обясни, че когато пораснат ще се сблъскват с различни хора, шефове, колеги и днешното им умение да с справят с различните изисквания на новите учители ще се окажат много полезни. Важно е да се приемат сериозно всички проблеми, които децата споделят, колкото и незначителни да изглеждат. Това е възраст, в която юношите са изключително чувствителни към одобрението на другите и както във всички други възрасти, така и тук е от изключително значение да съдим постъпките, а НЕ личността на детето.

Най – общо практическите съвети, които биха могли да бъдат от полза са:

1. Дайте повече самостоятелност на петокласника, но дръжте на това да изпълнява задълженията, които има – да учи, да си изчисти стаята и др.
2. Обсъждайте проблемите на ученика с него – изслушвайте – монолозите от страна на родителите рядко водят до дълготрайна промяна.
3. Винаги преди да се обърнете към класния ръководител или друг учител казвайте това да ученика – така ще запазите доверието помежду си.
4. Ученикът трябва да е наясно, че тече комуникация между учителите и родителите – това намалява тревожността и чувството за анонимност и безконтролност.
5. Преди да се скарате на ученика за ниската оценка и негативната проява в училище поговорете с него за причините, без да го нападате. Обяснете му, че  носи отговорност за постъпките си, но ако сподели някакъв проблем и иска помощ потърсете заедно решението.

Насоките, които могат да бъдат дадени са много, но аз ще се огранича до тук. Вместо заключение искам да подчертая, че пети клас може да донесе много положителни емоции и ценни умения, както на вас като родители, така и на учениците. Освен да спазваме препоръките на специалистите е важно да слушаме и себе си и да се наслаждаваме на този етап от развитието на децата и семейството.

Темата е изключително обширна и голяма. Ето няколко линка, които засягат темата, включвайки множеството други проблемни области на тази възраст – интернет и времето пред компютъра, темата за секса и влюбването, поставянето на ясни, но разширени граници за допустимото поведение и др.:

1. http://www.roditeli.org/images/files/teen-2013-small.pdf
2. http://goo.gl/HXefYo

Подготовката за първи клас и нагласата на детето ни към училището започва доста време преди първия звънец на 15 септември. Още в детската градина той придобива някои от навиците необходими за училище – ранно ставане, структурирани ситуации. В голяма степен зависи и от родителите до колко детето ще запази и развива естественото си любопитство към света и учението. Четенето на книжки, образователните игри, интересните разговори по време на разходката в парка или гората поддържа устрема на детето на познанието. Устрем, който в първи клас се оказва изключително важен. Но с наближаването на първия звънец, около бъдещия ученик започва подготовка, която трябва бъде полезна не само за детето, но и за неговите родители.

Едно от най – важните неща в подготовката на първолака е да си спомните какво е било за вас училището. Децата са много интуитивни и винаги усещат ако скрием от тях тревогите и притесненията си, затова е важно да говорим с тях за вълнуващото приключение училище честно и откровено. Нереалистичната представа за него само би объркала бъдещия ученик. Сред подготовката на тетрадки, химикалки, раница, учебни материали, роклички, костюми често се забравя емоционалния свят на детето. Убягва да се провери как се чувства то във връзка с тръгването на училище. А бъдещият ученик може да е изплашен, тъжен, тревожен зад външната радост породена от еуфорията на мама. И той има право на това. На седем годишна възраст детето не познава света на училището, не се сблъсквало със строгите му правила, с огромните му коридори, с дървените чинове и бялата дъска, не познава новата учителка, която в следващите четири години ще бди над него. Затова е добре да поговорим с него и ако усетим във вълнението му някои от тези чувства да му кажем, че те са нормални. Спомнете си вашия първи учебен ден и му разкажете. Бъдете честни – вашите страхове и справянето с тях може да вдъхнат кураж на първолака. Дайте му време да се адаптира. Бдейки тревожно над неговите страхове само ще ги увеличите или ще го накарате да скрие собствените си чувства, за да предпази вас. Влизането в света на училището е важен период в неговия живот. Нека първолакът се възползва от него, за да се научи да се справя с трудностите и тревогата, докато се учи да чете и пише. Бъдете готови да го подкрепяте и окуражавате, но не да правите нещата вместо него. Запознайте се с бъдещата му класна и проучете добре училището, в което го записвате, за да намалите своята тревожност. Ако е възможно потърсете контакт с другите родители на първолаците, с които да обсъдите първия учебен ден,а защо не и да се опознаете. За да бъде първолакът спокоен в този ден е от голямо значение най – важните за него хора – родители му- да вярват в неговия успех и в сигурността на училището, в което той отива.

Тук е мястото да предложа няколко линка с полезни материали във връзка с първия учебен ден:

1. http://www.roditeli.org/images/files/narychnik-pyrvoklasnici-2014.pdf – наръчник обхващащ всичко необходимо за подготовката на първолака.
2. http://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/8964-saveti-kam-maykite-naparvolatsite/ – няколко съвета за подготовката на бъдещия ученик
3. http://goo.gl/7ebksx – Какво трябва да знае ученика преди първи клас.

Всички притеснения около започването на училище не бива да засенчват радостта от този миг. Това момент обозначаващ, че детето пораства и проправя своя път към света на обществото. Не е възможно и няма как да спазим всички съвети, които специалистите дават за подготовката на детето. Най – важно обаче е да бъдем себе си, да бъдем честни и да покажем на бъдещия първолак, че ще бъдем до него в това прекрасно приключение винаги когато има нужда.

Училищен психолог: Б.Илиева

Последствия за участниците в тормоза – типично се счита, че последствията от тормоза са само за жертвата. Практиката обаче показва, че както в дългосрочен, така и в краткосрочен план последиците от тормоза в училище могат да имат много по – неблагоприятен характер, отколкото се очаква:

Последствия за жертвите на тормоз:

Чувстват се нещастни и потиснати през повечето време. Имат ниски самооценка и самочувствие. Често се подценяват и са склонни да приемат, че са незначителни, дори, че заслужават това, което им се случва. Обикновено се чувстват отхвърлени, изолират се и често нямат умения за социална комуникация. Трудно създават приятелства и общуването им с връстниците като цяло е много затруднено. Понякога се случва жертвите на тормоз да „соматизират”, т.е. да получават симптоми, като главоболие, болки в корема и др., с цел да избегнат посещение на училище, където ги очаква типичната ситуация на тормоз. Случва се жертвата да отказва да ходи на училище или да бягат от там. Не са редки и случаите, в които жертвата в отчаянието си и неспособността си да се справи с проблема сама се превръща в мъчител на по – слабите.

Важно е също така да се отбележи, че при тежък и продължителен тормоз някои деца стигат до опити за самоубийство. Част от тях го постигат. И това са само краткосрочните последствия от това да бъдеш жертва на тормоз в училище.

Ето и основни дългосрочни последствия:

При тези деца има повишен риск от емоционални разстройства, например депресия и тревожност. Наблюдава се влошена способност изобщо да се общува с хора, включително и в сферата на интимното общуване. Жертвите на тормоз много трудно създават отношения на близост и на доверие. Това може да се окаже проблем не само в личния, но и в професионалния живот. Важно е да се отбележи, че съществува риск от предаване през поколенията (най-вече чрез предаване на собствената неувереност и неспособност за справяне със ситуация на агресия и тормоз) – хората, които са били обект на тормоз в училище, е по-вероятно да имат деца, които на свой ред да бъдат жертви. Независимо дали разглеждаме тормоза в краткосрочен или дългосрочен план, трябва да сме наясно, че той оставя у жертвите трайни следи, които при неблагоприятни условия лесно могат да се превърнат в сериозни душевни, емоционални и психически травми.

Последствия за мъчителите:

Те често нарушават правилата на поведение не само в училище, но обикновено и вкъщи, на улицата, на всякакви обществени места. Голяма е вероятността да имат проблеми с полицията не само в юношеска възраст, но и като възрастни, тъй като агресивното поведение често се запазва като стабилна тенденция в поведението. Имат трудности при създаването на нормални, пълноценни взаимоотношения с връстниците си. Голяма част от тях приемат света като грубо, безкомпромисно място, където не е важно да бъдеш приет, да получаваш и да даваш доверие, близост, разбиране и подкрепа. Те остават ограничени в модела на налагане-подчиняване и отношението им към другите се основава на недоверие и очакване за враждебност или провокация. Това се отнася както до връстниците им, така и до родителите и възрастните, а по-късно и в  професионалните отношения, интимните отношения, семейството, което самите те създават. За тях е по-вероятно да употребяват алкохол, да мамят по време на изпити, дори да носят оръжие в училище. Наблюдава се риск да не завършат училище и да не си намерят подходяща работа. Често формират изкривена представа за значимостта на собствената си личност; като възрастни за тях са характерни по-високи равнища на депресия; има висок риск от предаване през поколенията – собствените им деца често проявяват високо равнище на агресия; пренебрегват правата на другите и лесно настройват хората срещу себе си.

Парадоксално се оказва, че част от последиците от тормоза (и особено дългосрочните) са еднакви при мъчителите и жертвите. Такива са например податливостта към депресия, трудността да се формират пълноценни отношения с другите, вероятността за предаване през поколенията и т.н. Повече от очевидно е, че трябва да се опитаме да окажем навременна помощ на всички засегнати от тормоз и да се постараем да изведем децата от този омагьосан кръг на повтарящо се насилие и страдание.

Последствия за пасивните наблюдатели и помагачите на мъчителите:

При тях с различна сила могат да се проявят неблагоприятните последствия от тормоза, но не само отнасящите се до жертвите или мъчителите, а и двете едновременно. Те често изпитват неяснота по отношение на собственото място в отношенията с другите. Наблюдателите свикват с тормоза и го възприемат като естествен и нормален вид отношения, който приемат за уместен, и смятат, че нито имат силата, нито желанието да променят.

Проучванията доказват, че всички участници в тормоза – мъчители, жертви и наблюдатели се оказват потърпевши както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Училищен психолог: Б.Илиева

Деца със специални образователни потребности

В днешно време децата със специални образователни потребности (по – надолу в текста за по – кратко – СОП ) стават все повече. Затварянето и редуцирането на Специалните училища препраща по – голямата част от тези ученици в масовите училища и детски градини, където те получат по – добра социализация, обучение и интеграция сред връстниците си. Често, родителите дълго време отричат необходимостта детето им да получи адекватна подкрепа в обучението си. Често те изпитват вина, страх, срам и това е нормално. Важно е да се отбележи, че в полза на детето не нужно да се търсят виновни или да се отрича проблемът, а да се намери нужната за него помощ. Да, често това включва поставяне на диагноза, а страхът на родителите е от стигматизиране на детето им. Целта на диагнозата всъщност е откриване причините и в следствие на това уточняване на най – подходящия подход към детето с цел преодоляване на трудностите му. Всяко дете се нуждае от различен метод на работа с цел запазване емоционалния му свят и постигане на оптимално развитие в обучителната, поведенческата и емоционалната сфера. Важно е да се знае, че колкото по – рано бъде открит и признат даден проблем, толкова по – голяма е вероятността да бъде преодолян и компенсиран.

Терминът „специални образователни потребности” е приет от Министерството на образованието и науката. Според нормативната уредба, деца и ученици със СОП са:

Чл. 1. С тази наредба се определя държавното образователно изискване за обучението на децата и учениците със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.  Чл. 2. (1) Деца и ученици със специални образователни потребности са децата и учениците с: 1. различни видове увреждания – сензорни, физически, умствени (умствена изостаналост), множество увреждания; 2. езиково-говорни нарушения; 3. обучителни трудности.

Под сензорно увреждания се имат предвид слухови и зрителни нарушения. В категория на деца със СОП влизат децата с аутизъм/генерализирано разстройство на развитието, хиперактивност и дефицит на вниманието, епилепсия. Обучителните трудности често се обозначават като „Специфично разстройство на развитието на училищните умения” или „Смесено разстройство на развитието на училищните умения”, наричани още дислексия. Децата с множество увреждания по – често се обучават в Специални училища. За тези със сензорни увреждания също има специализирани такива. По- голямата част от децата със СОП, обаче, имат място в масовото училище.

Наредба № 1 от 23 януари 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания урежда правата на тези деца и ученици и се занимава със стъпките необходими за подпомагането им в учебно – възпитателния процес. Тук на кратко ще опиша необходимите процедури:

1. Преглед от лекар, педиатър, психолог, психиатър, друг специалист. При установяване на проблем и необходимост от подпомагане от ресурсен учител:
2. Подаване на Молба към началника на РИО от родител с приложени документи (медицински документи, характеристика от учителя на детето и от други специалисти,  Творчески работи на детето, писмени работи, рисунки и др.; Удостоверение за раждане;Ученическа лична карта; Удостоверение за завършен етап на образование; Лична амбулаторна карта ). След подаване на молбата се записва час, в който екип от специалисти изготвя решение на база, на което детето получава необходимата подкрепа.
3. След получаване на Решението от РИО родителите подават заявление в съответното училище или детска градина, където се осигурява екип от специалисти, който наблюдава детето, отчита динамиката в развитието и изготвя индивидуална образователна програма за работа с детето.

По – подробна информация за стъпките и нормативната уредба бихте могли да получите на следните страници:

1. http://www.rio-sofia-grad.com/ в секцията за Интегрирано обучение
2. http://www.rcsf.bg/bg/

Вместо заключение бих искала да отбележа, че за децата със СОП има място в общообразователните училища. Те не се отличават значително от всички други деца. Нуждаят се от обич и внимание, игри и грижа. Имат своите таланти и постижения, стига да умеем да ги видим и да не изискваме твърде много да бъдат като другите. В децата със СОП трябва да виждаме личностите, които имат своите потребности, силни и слаби страни, интереси и умения. Тяхното присъствие в класната стая би могло да бъде от полза и за всички останали деца, които се учат на разбиране и приемане на различието, които откриват, чрез опита си, емоции като емпатия и толерантност.  Нека приемаме тези деца като всички други, защото те са точно такива.

Училищен психолог: Б.Илиева

Последиците от ситуациите на тормоз могат да бъдат доста сериозни и за останалите участници. По много причини наблюдателите не споделят за видяното, не търсят помощ от възрастен или участват в тормоза индиректно.

Ето някои насоки и към родителите на деца, които споделят, че са наблюдавали тормоз:

• Говорете с детето, което е наблюдател, обсъдете с него как може да постъпва в такива ситуации – към кого да се обърне, как да помогне на жертвата. Чрез филми, книги и ежедневни случки разисквайте, че насилието е неприемлива форма на общуване. Окуражете го да предлага подкрепата си и му обяснете, че когато не се намесва в ситуацията на тормоз, то по – някакъв начин е съучастник на детето – „мъчител”.
• Обсъдете възможността детето ви да каже директно на „мъчителя” да спре, като имате предвид дали има риск детето ви само да се превърне в жертва.
• Помогнете на детето си да разбере, че жертвата не е виновна за това, че е такава и че никакво нейно поведение не оправдава употребата на насилие. Окуражете го да общува с това дете, да го съветва как да се справи със ситуацията и да му помага.
• Бъдете убедителни и кажете на детето си никога да не подкрепя и предпазва „мъчителя”.

В следващата седмица ще бъдат разгледани последици в краткосрочен и дългосрочен план за различните участници в тормоза.

Училищен психолог: Б.Илиева

В предишните материали разгледах темата за доверието – това между родители и деца, между родители и учители. Тук ще бъде засегнат не по – малко важният проблем за участието на родителите в учебния процес. Някои родители са твърде силно ангажирани в училищните занимания на децата си, други – почти не изразяват интерес, трети постоянно търсят баланса. Основните функции на родителя към училището са около писането на домашните работи (в текста накратко „домашните”), родителските срещи и подкрепата или намесата при проявата на поведенчески или учебен проблем. В рубриката за Превенция на агресията и тормоза в училище на страницата на училището регулярно се поместват материали за справяне с поведенческите проблеми на децата в ситуации на тормоз и агресия. В следващ материал ще бъдат разгледани стъпките за подпомагане на деца с затруднения в усвояването на учебния материал. Тук ще обърна внимание на писането на домашните и различните последици от наличието или липсата на намеса от страна на родителите.

Повечето деца нямат проблем с писането на домашните работи и търсят подкрепа от родителите си само, когато имат нужда. Но има и деца, при които това не е точно така. Те принуждават родителите си да отделят часове, за да им „помогнат” (или по – точно да им напишат домашните) или да ги убедят, че трябва да го направят. Ето и няколко насоки, които биха били полезни както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Добре е децата да пишат домашните си сами. Предполага се, че в училище са се запознали с учебния материал и ако има нещо неясно по домашната работа е по – добре те сами да потърсят помощта ви, отколкото вие постоянно да дебнете зад рамото на детето как се справя и до къде е стигнало. Пишейки домашните с децата, родителите ги учат, че не могат са се справят сами. Често те губят мотивация да внимават в училище, защото след това някой от родителите ще напишат вместо тях и ще им обяснят това, което са пропуснали в час. И това става тенденция, която по – нататък ще създаде сериозни проблеми. Когато децата сами се справят със задълженията си, те се учат на самостоятелност. Самооценката им се повишава по естествен начин, а това впоследствие рефлектира и на справянето им в междуличностните взаимоотношения. Ако предпочитате самостоятелността да се изгражда плавно или към момента пишете домашните заедно с вашия ученик може с няколко стъпки да започнете да го оставяте само. Бихте могли да договорите, че ще направите заедно част от нещата, а другите – то ще направи само. Така в един момент детето ще започне да се справя без вашата помощ.

Изключително важно е също така детето да получава подкрепа и обяснение за някоя задача винаги, когато потърси помощ. Мъмренето или негативната реакция към подобно искане може да намали самооценката на детето – възможно е да се почувства глупаво и несправящо се или да спре да търси вашата подкрепа дори в ситуации, когато това е наложително.

Ако детето изглежда уморено или ядосано на твърде дълго или твърде сложно домашно е добре да му покажете своето съчувствие – повечето от родителите също не са обичали да си пишат домашните, но все пак са го правили. Удачно е да се използва личния пример, но така че да стане ясно, че съчувствате и разбирате детето си. При необходимост и малко почивка няма да му навреди. Дори да смятате, че домашните често са наистина дълги или сложни не уронвайте авторитета на учителя пред детето, а при нужда говорете с учителя..

Мненията по въпроса за проверката на домашната работа от родителя са противоречиви. Може би тук е уместно да се обсъди с учителя и да бъде съобразено с неговите методи на работа.  Ако детето отказва да си пише домашните е добре да му бъде обяснено, че всеки си има задължения, които трябва да изпълнява – родителите ходят на работа, мама готви, татко ремонтира нещата вкъщи. При учениците от 1 до 4 клас е възможно да се използва отнемане на възможност да гледа телевизия/да играе на компютър и др. След 4 клас, обаче, тези мерки са унижаващи, уронващи самочувствието на детето и рядко работят..

Най – добрият вариант би бил децата (дори и по – малките) да бъдат мотивирани – „Щом си напишеш домашното ще играеш!” или да се използват интересите на учениците „Твоят любим актьор/ спортист/ чичо/ сигурно е се е справял добре в училище и е държал на успеха си.”. Подходящо е също да се използват професионалните желания на учениците (особено ако са по – големи) – те сами могат да проучат какво е нужно за желаната от тях специалност и това ще има значително по- голям ефект отколкото родителите им да решават къде и какво ще учат децата им или да правят всичко това вместо тях.

Не на последно място е важно децата да имат пространство за учене – тиха и спокойна среда с материали, книги, интересни списания, моливи, тетрадки за чернова. Добре е, когато децата учат, телевизорът да е изключен. Със слушането на музика нещата стоят по друг начин – ако виждате, че тя не му пречи да учи бързо и ефективно може да я оставите. Полезно при по – малките ученици би било създаването, съвместно с него, на календар, на който отчетливо се вижда колко време остава до края на годината. Това подпомага времевата ориентация и детето е наясно, че времето му за учене не е неограничено. Наличието на режим – точно определено време за вечеря или обяд (най – добре и двете) в зависимост от смяната на детето, ще му даде времева ориентация до колко часа трябва да си е написало домашните.

Ако спазвате тези прости препоръки е много вероятно да си спестите проблеми с ученето, особено когато вече и вие очаквате от детето си да е самостоятелно и да не се налага да се занимавате с уроците и домашните му. В практиката се срещат случаи , в които ученици от 5- ти ,6-ти,7 -ми клас все още търсят родителите си и отказват да учат сами. За съжаление, все още някои родители, с неосъществени мечти, се опитват да определят професионалния път на децата си, което води до неразбираема за тях ниска мотивация от страна на учениците да се справят с учебния материал. Създаването на самостоятелност и желание за учебни постижения започва още от ранна възраст. И понеже всеки родител желае най – доброто за детето си е добре да развива у него точно тези качества.

Вместо заключение ми се иска да подчертая, че все пак родителят е родител на детето си, а не негов учител. Отделяйте време за общи занимания и обсъждания. Интересувайте се от неговите приятелства, любими занимания и предавания по телевизията. Давайте възможност на детето да си почива, да бъде себе си, да се занимава със собствените си интереси. Ако то не е затрупано с уроци по английски, спорт, музикален инструмент, втори език и още няколко неща едновременно (повечето, от които може би не са му интересни), освен задължителното училище, то може да ви изненада с талантите, собствените си интереси и желания и да се превърне в творческа и креативна личност, която се справя успешно с живота си и познава собствените си потребности.

Училищен психолог: Б.Илиева

Тъй като негативни последици има не само за жертвата на тормоза, но и за извършващия ще набележа и някои от характеристиките, типични за тези деца. Има няколко обяснителни модела защо деца проявяват агресия към други деца. Приема се, че част от тях не са на ясно, че това, което извършват е изключително лошо за другите и не могат да се поставят на тяхно място. В други ситуации е възможно детето, което тормози други да няма умения, чрез които да изрази емоциите си (нито умението напълно да ги разпознава), затова реагира с насилие не само когато е ядосано и отритнато, но и когато е радостно или харесва някого. Тъй като често родителите не са наясно, че детето им проявява подобно поведение в училище ето и някои от чертите на тези деца: Често е агресивно (дори към учители и родители); държи се нагло и нахално; има за цел да се налага, да доминира, да контролира; враждебно е спрямо околните; импулсивно е; не умее да съчувства и да съпреживява; не умее да разбира добре нито собствените си, нито чуждите емоции и потребности; харесва му да получава материални облаги; има положително отношение към себе си; гръмогласно се хвали с победите си, но тежко преживява неуспехите и като цяло е лош губещ (не умее да приема поражение); често и е физически силно.

Как да помогнем на детето, което прилага тормоз:

1. Разговаряйте с него – то може да не е наясно, че е навредило. Постарайте се да разбере, че другото дете страда. Покажете ясно, че такова поведение е неприемливо.
2. Помислете за ненасилствени мерки за последствия от неприемливото поведение.
3. Отговори от типа „Всичко беше на шега.” Не трябва да се приемат. Често тези деца се опитват да смекчат това, което са направили, да го оправдаят с поведението на другия и се спасят от последиците.
4. Питайте детето за конкретни факти – Какво направи? Какво те накара да го направиш? Как можеше да постъпиш? След това може да се обсъди с детето действие, с което да опита да намали щетата.

Съвсем конкретни мерки предлагат специалистите от UNICEF:

• Окуражавайте детето си да прави добро, да помага на съученици и т.н..
• Помогнете на детето си да развие способността да разбира собствените си емоции и чуждата гледна точка и да съпреживява чуждите емоции (да развие емпатия).
• Винаги го поощрявайте, когато спазва правилата и помага на другите.
• Обсъждайте с него това, че приятелството е несъвместимо с насилието и начини за създаване на приятелства. Упражнявайте родителски контрол. Без надзор от страна на родителите детето се чувства несигурно, не съумява да изгради умението да разграничава добро от лошо . Когато детето е в начален етап на образованието е добре да знаете какво прави, къде ходи, с кого дружи, кой е най-добрият му приятел, с кого не се разбира и т.н. Отделяйте време на детето си и въведете правила (в зависимост от възрастта и личните му особености) – ясни и разбираеми за него. Когато правилата са разбираеми, смислени и се спазват, те създават стабилност и сигурност в детската представа за света.
• Старайте се от време на време да гледате заедно телевизия, филми, театър. Обсъждайте кой какво е направил, защо, какво е изпитвал. Постарайте се да ограничите предаванията и филмите с насилие, които то гледа, както и компютърните игри с насилие, ако играе такива. Обсъждайте книги, които детето чете.
• Постарайте се детето ви да не преживява насилие в домашна обстановка.
• Поддържайте връзка с училището.
• Потърсете допълнително информация и помощ при училищния психолог, а ако е наложително – и при психолог или психиатър в специализирана клиника.

Всички тези мерки отнемат време и промяна рядко идва след еднократен разговор. Важно е обаче да се вложат усилия в разбирането и подкрепата на ученици, които тормозят другите, защото последствията за тяхното бъдеще могат да бъдат много негативни.

Следващият материал ще бъде насочен към наблюдателите, които с действието или бездействието си участват в тормоза и се нуждаят от насоки и подкрепа в преодоляването му.

Училищен психолог: Б.Илиева

Често децата, които стават жертва на тормоз са по – срамежливи и плахи, имат нужда от постоянна родителска грижа и опека. По – висок риск детето да попадне в подобна ситуация има, и когато то е с ниско самочувствие, с малко приятели, твърде слабо или пълно, чувствително и реагиращо с плач или затваряне при проблем. Тези характеристики не означават непременно, че детето ще стане жертва на тормоз, а че рискът за това е по – голям.

Съществуват някои признаци, които могат да са индикатор, че детето може да е жертва на тормоз. Наличието им не винаги означава това, но те със сигурност предполагат провеждането на разбиращ разговор с детето. Ето и някои от тези признаци:

• Уморено е , раздразнено, отговаря грубо, плаче или няма апетит, което по принцип не е типично за него;
• Появяват се нощни страхове или напикаване;
• Променило е обичайния маршрут до училище;
• Закъснява за училище или след него;
• Има синини, следи от одрано, скъсани дрехи, смачкани или изгубени учебници или тетрадки;
• Появяват се чести симптоми като главоболие, болки в корема Стряска се по – лесно, плаши се от тъмното;
• Забравя, разсеяно е, отпаднало или пък нервно, появяват се тикове,гризане на нокти, заекване Избягва определени учебни часове;
• Разваля си успеха в училище
• Не му стигат парите.

Всички тези индикатори предполагат разговор с детето, който би могъл да уточни дали става дума за тормоз или нещо друго.

Ето и някои насоки как да реагирате ако детето се окаже жертва на тормоз в училище:

1. Спокоен и разбиращ разговор с детето – важно е да се слуша активно, да се задават въпроси, които търсят факти – кога, къде, как, кой, има ли други деца, които също са жертва на такова отношение. Не трябва да се напада детето, а да стане ясно, че насилието е неприемливо. Детето трябва да се почувства разбрано и подкрепено и да усети, че никой не го обвинява, че е попаднало в такава ситуация. Ако не сте сигурни как да реагирате си дайте време да помислите или се консултирайте с училищния психолог.
2. Потърсете съдействието на училището – свържете се с класният ръководител и заедно обсъдете проблема и начините, по които може да се разреши. Планирайте конкретни стъпки. Не търсете директен контакт родителите на другото дете, а още по – малко със самото него. Вижте дали предприетите от вас и класният ръководител мерки ще прекратят тормоза и ако това не стане потърсете среща с родителите на другото дете, посредством училището и в присъствието на класния ръководител и училищния психолог, както и при необходимост училищното ръководство. В конструктивен разговор, без нападки, шансът тормозът да спре е най – голям.
3. Помогнете на детето си да даде отпор на тормоза – съвместно с него обсъдете към кого може да се обръща, когато се чувства заплашено, дайте ми насоки как да реагира при груби изказвания (например да ги казва „това си е техен проблем. Аз съм си добре.”). Давайте му посланието, че е достатъчно смело и силно, за да се справи с проблема. Подкрепяйте и поощрявайте  силните му страни, за да повишите самочувствието му. Окуражете го да създаде близки взаимоотношения с добронамерени съученици.

Важно в такава ситуация е и да прецените за себе си какви са причините да тормозят детето Ви. Запитайте се дали го тормозят, защото е слаб ученик или защото няма умения за общуване с връстници, дразни ли то по някакъв начин другите с поведението си. Нито едно от тези неща не е основание за насилие, но бихте могли да помогнете на детето си като му съдействате в развитието на по – добри социални умения, както и да потърсите помощ от страна на училищния психолог.

В следващия материал ще бъдат разгледани индикаторите, че детето тормози друг ученик и стъпките, които биха могли да предприемат родителите.

Училищен психолог: Б.Илиева

Като продължение от миналата седмица, тук ще бъде разгледана важната тема за доверието между родителите и учителите. Ще бъде засегнат и въпросът за взаимоотношенията между учител и ученик, като неизбежна последица от комуникацията между родител и учител. В днешно време често се забравя ценността на училищната институция, колко е важно образованието и колко е нужно уважението към хората, които отдават живота си на тази кауза – обучение, възпитание, грижа. Родителите, в забързаното си ежедневие, пропускат комуникацията с учителя, склонни са да пренебрегнат препоръките му или се чувстват безсилни и нападнати, когато детето им има трудности или проблеми. Това води до един порочен кръг, който не само, че не помага, но и вреди на развиващия се, порастващ и навлизащ в обществото, ученик. Видени, тези трудности, могат да бъдат преодолени и да донесат на детето спокойствието и нужната атмосфера на разбирателство, в която то да учи и да се развива.

Доверието и наличието на комуникация между родител и учител са от изключително значение. Още от първи клас е важно родителят да е избрал и да е повярвал на учителя на детето си. Но дори това да не е точно така, чрез договаряне и комуникация между възрастните е възможно техните усилия да бъдат координирани в една посока – най – доброто за детето. Дори, когато родителят не харесва учителя е нужно той да проявява необходимото уважение, за да може малкият ученик да изпита и прояви същото. Учителят е изключително важна фигура в живота на детето – той го въвежда в обществото, учи го да спазва правилата в училище (които са всъщност и правила за функциониране в обществото), предоставя му света на знанието. Когато родителят омаловажава, пренебрегва или противоречи на работата на учителя, той позволява на детето си да намразва училището, да не развива вътрешната си любознателност, любопитство към света и интерес към знанието. Такива деца често оправдават постъпките си с думите на възрастните. Лавират между правилата и се учат как да ги нарушават без да бъдат разкрити. Мотивацията им за обучение и успех в училище силно намалява. Често се появяват и проблеми с дисциплината.

Комуникацията между родител и учител трябва да е честа и конструктивна. Тези толкова важни за детето личности е нужно да се подкрепят и да си дават взаимно насоки за справяне с различни проблеми, които възникват около детето. Ако има трудности с учебния материал, например, учителят би могъл да координира усилията си с родителя – да даде кратки и ясни препоръки за справяне с проблема. Без обаче да забравя, че родителят има и други функции спрямо детето. Ако детето има проблем с дисциплината в училище, това е проблем и на семейството. В такива ситуации е от изключително значение детето да знае, че учителят и родителят работят в екип, обсъждат заедно варианти за справяне, осведомяват се един друг за напредъка и трудностите, спазват общи принципи във възпитанието му. Това дава сигурност на учениците и те повече не се нуждаят от това да проверяват правилата и границите, които им се поставят.

И двамата – и родителят и учителят – е нужно да проявяват уважение и доверие един към друг. Това е пътят към успешната интеграция на детето в обществото. В тези  взаимоотношения няма място за ревност, обида и доминиране. Тези фигури в живота на детето имат различни функции, които обаче се припокриват на определено ниво, когато става въпрос за училището. Точно за това е важно родителят да спазва и познава Правилника на училището и Закона за закрила на детето, които подчертават задълженията му и в тази сфера от живота на децата им. Нужно е родителят да се интересува и да търси информация за учебния му успех, справянето му с взаимоотношенията в групата на връстниците, а не само от здравословното и физическото му състояние. Важно е той да подкрепя детето си в учебните начинания – да говори с него и с учителя му за тях, да се включва в подготовката на домашните (когато детето има нужда от това), да го подкрепя, когато си подготвя раницата за училище, да го разбира и да държи на взаимоотношенията си с тази толкова важна в живота му фигура – учителят.

Изграждането на доверие, разбира се, е двустранен процес. И в този процес усилията трябва да насочени към общата цел – най – доброто за детето.

Училищен психолог: Б.Илиева

Доверието се изгражда с времето. То се заслужава и поддържа – не се дава като подарък и лесно се губи. Без него, обаче, истинска връзка между хората не може да съществува.

Наличието на доверие е основополагащо в детското развитие. Първата потребност на бебето от това да има доверие е в най – ранното му детство, когато очаква потребностите му да бъдат удовлетворени – да бъде нахранено, преобуто, прегърнато, чуто и прието като личност. Още тогава то се нуждае да чува гласа на майка си, нейните думи, съпътстващи моменталното или не толкова бързо задоволяване на нуждите му. По – късно, поставянето на ясни граници, от единната родителска двойка спомага развитието на адекватна и позитивна самооценка, самочувствие и себеприемане. А самочувствието и положителната самооценка са мощни фактори в способността на детето да има доверие и да бъде способно да заслужава доверие.

Често някои грешки във възпитателните методи водят до трудности във взаимоотношенията между деца и родители. Те се срещат често и понякога са резултат от твърде силни емоционални реакции. Родителите рядко си дават сметка какви могат да са последствията от конкретното им поведение в различни ситуации. Не трябва да се забравя обаче, че когато се забележат, при желание, те могат да се предотвратят.

Ще набележа някои от най – типичните възпитателни модели, които затрудняват създаването на доверие между деца и родители. Твърде тревожните майки, които не оставят детето си да изследва света, всъщност не му гласуват доверие във времето, когато то се учи на това и има най – много нужда от подкрепата на родителите си. Твърде авторитарният стил на възпитание, без гъвкавост, разговори и разбиране на детето води до слаба самооценка и липса на вяра в собствените му способности. Абсолютно обратното – поставянето на детето „на пиедестал” също не води до по – добри резултати. Противоречивите послания на родителите (когато заплашват с наказание, а после не го изпълняват или двамата родители имат противоречия, които изразяват през детето) също объркват представите му.

Липсата на гъвкавост и съобразяване с различните възрастови особености за правилата в семейния живот не рядко водят до срив в семейните взаимоотношения и съответно в доверието между родители и деца. Най – често това се случва в юношеството. Тогава, порастващото вече дете, преоткрива света и себе си. Бунтува се срещу твърде тесните граници, в които родителите често го поставят или пък срещу пълната им липса. В тази толкова деликатна възраст юношата се нуждае от разбиране, от спазване на личното пространство, което му е нужно, но и от стабилна опора и сигурност в семейството. Когато тийнейджърът отказва да споделя всичко с родителите си и търси съвети и от приятелската среда, той се развива правилно, преоценява и търси ценностите и нормите, които ще следва през целия си живот. Често това се оказват точно тези, които родителите му са възпитали в него през ранното детство, но юношата (както и три годишното дете) има нужда от това да провери до къде стигат силите и възможностите му, до колко ценностите, в които вярва са ефективни в реалния живот.

Когато родителите съпътстват и подкрепят детето си, говорят с него, чуват го и го приемат като личност и същевременно са поставили стабилна основа и ясни граници и опори, тогава то се развива като човек, който може да има доверие и на когото такова може да се има.

Следващият публикуван материал ще бъде насочен към не по – малко важната тема за доверието между родителите и учителите.

Училищен психолог: Б.Илиева

Темата за тормоза в училище е обект на законодателството, училището и семейството. Съгласно заповед № РД – 09 – 611/ 18.05.2012 г. училищният координационен съвет за противодействие на училищния тормоз между учениците беше проведено проучване за наличието, честотата и формите на тормоза, посредством въпросник разработен и предоставен от МОН . На база на резултатите са предприети мерки за ограничаването му. Чрез обсъждане в часа на класа на тази тема ще бъдат въвлечени и учениците, които могат да съдействат ефективно за предотвратяването на ситуации на тормоз. Оказва се, че децата жертви на тормоз често не казват на никого за това (по много и различни причини), но родителите и учителите са тези, които могат да разкрият наличието на подобен проблем и да подкрепят детето си (независимо дали е жертва, извършител на тормоз или наблюдател) в разрешаването му и откриването на по – адаптивни модели за общуване с връстниците.

Тормозът винаги е групово явление. В него участват детето, което тормози, жертвата и различни видове наблюдатели – помагащ на „мъчителя”, подкрепящ „мъчителя” (активно или пасивно), неутрални наблюдатели (които виждат всичко и участват с мълчанието си) и помагащ на жертвата. Поради тази причина в няколко поредно седмици ще разгледам и очертая насоки за подкрепа на различните участници в тормоза. Какво е тормоз – тормоз в училище означава, когато едно дете или група деца, от позицията на силата, нарочно се отнасят лошо с друго дете, което е по – слабо и не може да се защити. Тормозът винаги се случва многократно, с намерението другият да бъде наранен, от някой по – силен към някой по слаб.

Видове тормоз:

• Физически тормоз: блъскане, удряне, наплюване, спъване, затваряне в някое помещение;
• Вербален тормоз: подмятания,обиди, подигравки, унижение, заплахи;
• Психологически тормоз: изнудване, повреждане на имущество, кражба и унищожаване на лични вещи, заплашителни погледи и знаци, неприятелско следене;
• Социален тормоз: изолация, игнориране, изключване от игри и други общи дейности, одумване и разпространяване на злобни слухове;
• Кибер тормоз – тормоз чрез електронни средства като мобилни телефони и компютри

Участници в тормоза:

• Мъчител (агресор) – детето, което извършва тормоза. Обикновено той е силен, има нужда/желание да доминира. Често мъчителят е враждебен и агресивен и към възрастни. Не показва умения за съчувствие и емпатия към другите. Често е от популярните ученици, с високо самочувствие и широк кръг от приятели.
• Помощник на мъчителя – помага с цел да получи одобрението на мъчителя, присъединява се към тормоза, когато вече е започнал
• Подкрепящ мъчителя – винаги присъства, дори да не се намесва активно; присмива се на жертвата, окуражава мъчителя, приканва другите да се забавляват
• Защитник на жертвата – опитва се да каже на другите да спрат, вика за помощ, защитава или насърчава жертвата
• Страничен наблюдател – стои настрана, преструва се, че не забелязва, не взема страна и не прави нищо
• Жертвата – обект на тормоза. Типично са предпазливи, чувствителни, тихи, изхвърлени, срамежливи. Много често нямат дори един добър приятел в класа Физически са по-слаби (ако е момче). Ученикът може да има специфични характеристики, които го карат да изпъкне. Той може да има специални образователни потребности, да бъде малцинствена общност или да не отговаря на половите стереотипи и др.

Често груповият характер на тормоза има своите функции. Отговорността се размива, всеки очаква някой друг да реагира. Колкото повече са наблюдателите, толкова по- малка е вероятността някой да реагира. Наблюдателите често се опасяват за собствената си сигурност или са толкова объркани от ситуацията на тормоз, че не знаят как да реагират.

Следващият поместен материал ще бъде свързан с това как да разпознаем, че детето е жертва на тормоз и как да бъде подкрепено ако то се окаже в такава ситуация.

Училищен психолог: Б.Илиева